КОГАТО СПОДЕЛЯМЕ ЕДИН ДОМ Е НУЖНО ДА УВАЖАВАМЕ ДРУГИЯ
или
как да живеем заедно
Всички знаем какво сериозно изпитание е живеенето заедно – различни хора, различни характери, различно разбиране на отговорности и права. Младите хора от защитеното жилище в гр. Луковит също имат своите проблеми, породени от споделянето на една сграда, наречена тяхно жилище.
Като хора, отгледани в държавна институция, те нямат почти нищо лично. Дори и личните хигиенни принадлежности невинаги са лични. Този период от живота им напълно е заличил всичките им разбирания за лично пространство, за лични вещи, за правото на интимност, което всеки човек има. Живеят с отворени врати на стаите, разменят си компютрите, взимат от нещата на другия без да питат, често ползват едни и същи хигиенни принадлежности, дори и тези за интимна хигиена. Всичко това е причина и за нередките кавги помежду им, както и за тежки обвинения в кражба, без набедения да разбира защо, тъй като той или тя нямат ясна представа за лично и чуждо. И всичко това в техния дом, в онова единствено място, където би трябвало да се чувстваш уютно, приятно, сигурно, мястото, където винаги се връщаш с удоволствие.
Всичко това за нас беше достатъчно мотивиращо, да започнем да обясняваме на младежите как не бива да взимаш без да питаш и да ползваш неща, които са в стаята или шкафа на някой друг, защото те са негови лични. Подхвърлихме им, че е добре стаите да се затварят и дори могат да се заключват, независимо дали обитателите им са вътре или са навън. Тази възможност им се видя странна и излишна – та те винаги са споделяли едно пространство и за какъв дявол, Петя, да речем, ще се заключва вътре?! Но, когато им обяснихме, че всеки има право на усамотение, на своето време, в което, ако иска, може да се поразхожда в стаята си дори по бельо, да реши да почива, когато е изморен, да прави каквото си иска в стаята си, без да бъде обезпокояван, скоро на лицата им се появи плахо съгласие.
Още, когато се запознахме с нашите млади приятели, останахме крайно възмутени от факта, че десет човека са принудени да споделят само един санитарен възел. И то десет човека с увреждания, които имат нужда от повече време за личния си тоалет. Да не говорим за къпане, душ, ходене до тоалетна! Банята и тоалетната бяха и продължават да са една отровна ябълка на раздора, която трови ежедневието им и ги държи в непрекъснати спорове и жестоки скандали.
Условията, при които са принудени да живеят тези млади хора, нямат нищо общо с условията за живот в един дом. У нас непреодолимо се появи желанието да ги променим и максимално да ги доближим до обикновена жилищна среда. Нищо специално, просто да им предложим нормален дом, където да се чувстват добре, у дома си. И започнахме да мечтаем. В началото заедно, но не след дълго младежите се отпуснаха и си пожелаха стаи за двама с общ санитарен възел, покрита веранда с изглед към двора, който да се покрие със зеленина, люлка за Магда, кът за животинките си, водоскок с ромон на вода. Дадохме им една компютърна програма за елементарно архитектурно планиране, обяснихме им как действа и ги поканихме да направят проекти на своите стаи, на пространственото разположение на къщичката им. Оставихме им и три торби с елементи от лего, за да се опитат да построят къщата на мечтите си. Отприщили мечтателите в себе си, някои се справиха по-добре, други по-зле, но приказното видение на дома от приказките остана завинаги в съзнанието им. Аз лично не мисля, че те вече могат да си представят, че след време ще останат в същата постройка такава, каквато е в момента. Ели си пожела пъстра дъга над леглото, Магда поиска да бъде сама в стая, а банята ѝ да има вана („ако може, ако не, става и само с душ, но банята е задължителна, госпожо Капке“, както каза самата тя), Петя и Мария не искат да се разделят, ще си останат двете в една стая, но банята и за тях е задължителна, Мая поиска хладилник, Веси си пожела рафтове, на които да реди нещата си. Всеки един извади от праха на потулените си мечти по нещо красиво, лично и топло, което да ги препраща в оня свят на семейна среда, отказан им по някаква непонятна за тях причина.
Е, остана ни само да продължим да мечтаем заедно и пак заедно да дерзаем! А скоро нещата и ще се подобрят, и всички тези мечти ще се превърнат в реалност.