Философията на независимия живот
Каква е философията на движението за независим живот и какво цели тя?
Антидискриминация
Движението работи против дискриминацията на хора с увреждания, както и за овластяването им с повече лична и политическа сила. Навсякаде хората с увреждания, като група, са ощетени откъм образование, труд, доходи, жилища, транспорт; в семейния, социалния, политическия и икономическия живот на нашите общности. Някои от нас дори не получават и шансове за живот, тъй като биват убивани още преди да се родят. Колкото по-голяма е нуждата ни от физическа подкрепа, толкова по-тежка е дискриминацията, на която сме изложени. Една от нашите цели е във всички страни да се въведе законодателство, което определя, че е незаконно да бъде дискриминиран който и да е на база увреждане.
Демедикализация
Една от причините, поради които сме дискриминирани, е, че ние се отклоняваме от това, което хората приемат за "нормално". Обществото има тенденция да приема хората, които са различни, като "болни". Болните хора не трябва да работят, те са освободени от обичайните задължения в живота и са маргинализирани. Докато ние биваме приемани от широката публика за болни, трудно ще бъдем разбрани, когато, например, искаме да използваме редовен градски транспорт и не приемаме да ни возят с линейка. Една от основните ни цели е да стане ясна както за нашите общности, така и за самите нас разликата между това да бъдеш болен и да бъдеш здрав, нормален граждани с увреждания, който има същите права за добър живот, както всички останали.
Деинституционализация
Тъй като често сме смятани за болни, много от нас биват затваряни в болници и институции, които наподобяват такива. В такива заведения се твърди, че ние получаваме по-добрата „грижа“. С този агумент ни поставят в специални детски градини, специални училища, специални предприятия, жилища; возят ни в специализиран транспорт. Единствените места, които все още не са отделени, са гробищата! Наложително е да затворим тези специални, дехуманизиращи и унизителни решения в стил апартейд и да наложим пътя си навън, в общността.
Депрофесионализация
Много хора ни възприемат като болни, които е необходимо да бъдат „лекувани“ или поне „рехабилитирани“. Много са тези, които вярват, че ние имаме нужда от специални, нежни и любящи грижи от хора с бели престилки. Колкото по-зависими сме физически, толкова по-болни ни виждат заобикалящите ни и толкова повече обучения трябва да преминат хората, които са натоварени със задачата да се грижат за нас. По такъв начин обществото е предало контрола над нашия живот в ръцете на професионалисти. Много от нас са били възпитавани в схващането, че лекарят или социалният работник са най-квалифицирани да взимат решения, касаещи живота ни. Колкото повече овластяваме човек в бяла престилка, толкова по-малко вярваме в собствените си сили. Време е ние сами да направим една реална оценка на това, което другите хора могат да направят за нас и какво ние самите можем да направим за себе си. Време е да си върнем властта, която бяхме делегирали на професионалистите.
Контрол на нашите организации
Организациите ни ЗА хора с увреждания с уреждания ли са или са НА хора с увреждания? Дали служителите са хора без увреждания, които гледат на хората с увреждания като на свои клиенти? Или екипът представлява хора с увреждания, които сами знаят какво е да бъдеш част от потиснато малцинство, които се борят за собствените си права? Това не е приложимо замо за управителния съвет, нуждаем се от позиции, на които се взимат ежедневни решения. При сегашното състояние на безработицата сред нашите хора, ние имаме нужда от всички възможности за работа и обучения, които нашите организации предлагат. Обществото гледа на нас като на безпомощни хора, които не са способни да изявяват себе си. Ако позволим на хората без увреждания от нашата организация да говорят от наше име, ние потвърждаваме настанилите се вече предразсъдъци. Какво ли ще си помисли обществото за група за свобода на жените, ако в екипа в офиса има предимно мъже?
Самоуправление на услугите
В борбата си за равни права ние имаме нужда от коалиции с организации на хора без увреждания. Но, ако нашите приятели наистина разбират каузата ни, в нашата организация те биха се оттеглили от важни позиции в своята организация.
Друга причина, по която е необходимо в екипа на органицазиите ни да има хора с увреждания е, че ние сме най-добрите експерти относно собствените си нужди. Услугите, като транспорт или подкрепа обикновено са организирани, контролирани и провеждани от професионалисти без увреждания. Тези хора обаче, имайки своите добри намерения, просто не могат да предвидят напълно нуждите, начина ни на живот или стремежите, които имаме. В резултат се получава една тясно специализирана система за превоз на хора с увреждания, работеща само от понеделник до петък, сякаш в почивните дни ние нямаме нужда да излизаме от домовете си. Ние се сблъскваме със схеми за личен асистент, които предлагат услугата само в политическите граници на общността ни, като че ли на нас никога не ни се налага да напуснем границите на града. Ако предоставим създаването и контрола на такива услуги на други хора, не би трябвало да се изненадваме, ако те достигнат до решения, които отговарят на нуждите на тяхната бюрокрация вместо с нашите нужди.
Ние можем да избираме: бихме могли да продължим да се чувстваме безправни жертви, жертви на хорската безмувственост, липса на разбиране, нечисти споразумения или каквото ли още не. Или бихме могли да изберем да вземем контрола над живота си, да поемем отговорността си за него. Ако не искаме да играем ролята на жертва, ще трябва да поемем инициативата политически и практически да проектираме сами ключовите услуги, от които се нуждаем.
Пиър консултиране
Независимият живот наистина е една основна приложна психология. Най-важната промяна, която трябва да направим, е промяната в себе си. Не бива да очакваме околните да променят нагласите си към нас. Когато погледнем на себе си по различен начин, другите също ще ни видят в различна светлина. Ако уважаваме себе си като граждани с равни права, ще ни бъде по-лесно да убедим останалите, че ние наистина имаме равни права.
Трудно е да променим възприятието на околните за нас. Има моменти, когато трябва да говорим с хората, с които можем да се идентифицираме, защото те са или са били в подобна ситуация. Примерът на такъв човек е подкрепа, много по-мощна от най-добрите съвети на експерт без увреждания. Движението Независим живот използва този принцип по систематичен начин. Ние го наричаме пиър консултиране. Пиър консултирането означава споделяне плодовете на нечий опит. Това е нашият най-важен образователен инструмент за овластяване на другите, чрез обмен на практическа информация, лични преживявания и прозрения и чрез повишаване осъзнаването на ролята си в обществото и какво е необходимо, за да се освободим.
Работа в мрежа
Когато споделяме примери помежду си или обменяме опита си, ние се нуждаем един от друг. Всички ние сме в една и съща ситуация, всички сме изправени пред потисничество в нашето общество. Разбирайки това, правим само една малка стъпка към осъзнаването, че ние трябва да се подкрепяме взаимно, че трябва да се обединим, за да проведем борбата си със системата и заедно да направим света по-добър. Всички ние вероятно сме имали този фундаментален опит, че всичко, което трябва да направим, е да съберем една маса от индивиди и политици ще чуят, стига да изиграем картите си правилно. Всеки от нас може да има единствено полза от това присъединяване. Само заедно можем да спечелим политическата власт. Това е единствената сила, която може да задвижи нещата. Затова ние трябва да се организираме.
Една от силните страни на движението за независим живот, както аз го виждам, е липсата на интерес към изграждането на йерархични национални организации с клонове по места. Вместо това има групи и инициативи, които работят на местно ниво с конкретни нужди. Всяка такава местни организации са независима една от друга. Когато възникне необходимост обаче, могат да се образуват гъвкави коалиции около единични въпроси. Най-важното обаче е, че тези местни групи или инициативи виждат себе си като част от мрежа, мрежа за обмен на идеи, техническа поддръжка и обучение.