Обучително пътуване – Стокхолм (Швеция)

Здравейте, приятели!

Както знаете, новините от нас не свършват... А тази е и по-различна, защото ще ви представим едно уникално и по-различно преживяване. То започна в началото на месец септември (5-ти до 10-ти), когато се проведе така нареченият Study Visit или иначе казано, Обучително пътуване до Стокхолм (Швеция). Бяхме в един наистина изключително достъпен град и в държава, в която всички хора живеят като равни, независимо дали са с увреждания или не. Политиките за хората с увреждания са така направени, че отчитат индивидуалните потребности на всеки и гарантират абсолютно същите права като на всички граждани!

Групата ни беше разнообразна - имаше хора от екипа на Център за независим живот, към които се присъединиха и г-ца Мария Тачева, която живее в Защитеното жилище в град Луковит, г-н Калин Василев - Председател на Общинският съвет - Луковит и г-жа Петя Топалова - Директор на Дирекция "Финанси и бюджет" към Общината. 

От първия ден на обучителната програма, организаторите на събитието бяха подготвили една изключително пъстра и полезна за всички ни програма. Започнахме със среща с Омбудсмана по уврежданията, Рита Лена. Тя ни даде един много важен урок, над който всички ние можем да се замислим, във връзка с истинския процес на деинституционализация и затварянето на институциите. Твърдението, зад което тя застана като причина за затваряне на институциите, е, че "хората с увреждания не са болни и са равнопоставени граждани". Получихме и много ценен съвет - да правим колкото се може по-малки тези домове и институции, докато не станат толкова малки, че на едно място да няма повече от 2-3 човека, така че хората с увреждания да почувстват, че живеят заедно и наравно с всички от общността, а не в специализирани институции. 

Следващата среща, която проведохме беше с директора на отдела "Политики и Методи" на STIL (Стокхолмски кооператив за независим живот - организация с нестопанска цел на хора с увреждания, администрираща механизма лична помощ) - Сузана Берг, която от своя страна ни даде много полезен урок за взаимодействието с медиите. Понякога работата с тях може да има и положително и отрицателно въздействие, но за тази цел ние предварително трябва да знаем какво искаме и как те могат да предадат нашите послания на публиката.

Денят ни завърши със семинар на тема лични асистенти, който беше воден от Председателят на STIL - Мария Дал и директора на ENIL (Европейска мрежа за независим живот) - Джейми Болинг. Много важно нещо, което научихме от тези две дами, е начинът на предоставяне на тяхната асистентска услуга. Поуката е, че хората с увреждания трябва  да бъдат овластени сами да ръководят предоставената им услуга. Съгласно шведския модел, те могат да избират измежду четири начина за ползване на тази услуга - (1) те сами да са мениджъри на асистента си; (2) чрез кооператив - на който се предоставят мениджърските права и плащанията, но се сключва тристранен договор; (3) чрез общината и (4) чрез фирма, доставчик на услуги. Водещ принцип обаче е, че всички се водят от ценностите на независимия живот и човекът с увреждане има избор. Всичко това е постигнато чрез непрестанна борба на организации като STIL и ENIL, чието мото е СИЛНИ, ГОРДИ и ВИДИМИ. 

След срещите продължихме с друго "предизвикателство", поне в българската действителност то е такова, а именно - пътуването с градски транспорт. От конферентната зала на STIL трябваше да се придвижим отново до хотела ни и, за разлика от много други пътувания, този път не използвахме специализиран транспорт. Предвижихме се както повечето граждани на Стокхолм - с метрото. Да, точно така, с метро! Изненадващо за нас, то беше достъпно и за нашите колеги с колички. И така до последния ден сменяхме по няколко линии на метрото, за да достигнем до следващата ни среща. Благодарим на колегите си от Швеция, че ни показаха как може хора с увреждания да пътуват свободно в Стокхолм и да водят нормален живот. 

През останалите дни посетихме много места, които ни показаха как хората могат да водят истински независим живот с помощта на лични асистенти и подкрепа от държавата. Посетихме Центъра за техническа помощ - Sodexo, където разбрахме, че всяко едно техническо помощно средство (ТПС) бива адаптирано спрямо личните нужди на човека, за когото е предназначено. Чувството да посетиш такова място е уникално, защото осъзнаваш как наистина всеки един човек се приема като индивидуална личност и неговите потребности от ТПС са посрещнати спрямо личните му изисквания и нужди. Имахме честта да посетим техния склад, където се намират стотици инвалидни колички. Чувстваш се така сякаш има нашествие на колички и всяка чака своя нов собственик. И, за разлика от българската действителност, тук техническите помощни средства се изплащат изцяло от държавата, независимо каква е стойността, защото независимия живот няма цена. Много правилно - независимият живот няма цена. 

От тази вълнуваща среща продължихме към следващата. Наши домакини бяха Националната комисия по здравеопазване и социални грижи, където разбрахме за Шведската система за пълно включване в общността на хората с увреждания. Но, за да съществува това включване, трябва да се предлагат и адекватни мерки, които да приобщават хората с увреждания в ежедневието. За тази цел мерките и услугите, които се предоставят, са добавки за кола, инвалидна пенсия, адекватна жилищна политика. По-голяма подкрепа се предоставя за тези, които искат да излязат извън семейството си, предлага се рехабилитация, но не се акцентира на увреждането. Един от най-важните уроци, които извлякохме от тази презентация е, че трябва да има адекватно законодателство, което да предоставя необходимите социални услуги, които да правят всички сфери достъпни и за хора с увреждания. 

Едно от доста интересните места за всички участници беше Центъра за подкрепа BOSSE, където научихме много за това как хората могат да бъдат подкрепяни за услугите в общността. Разбрахме, че невъзможни неща няма, независимо дали говорим за консултация за това как да си намериш работа или да ти се предостави по-голямо легло, или как да имаш интимни отношения с партньора си. Много е важен индивидуалният подход към всеки. 

След него посетихме и MDF - Шведската агенция за участие в общността, чиято мисия е "осигуряване напредъка за участие в обществото от изключващо към включващо". Научихме и какви са начините за пълно участие на хората с увреждания в живота в Швеция. Един от тях е повишаване информираността на хората, какви са техните права и как може да ги отстояват на основата на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Имат четири основни теми, върху които съсредоточават работата си - образование, работа, транспорт, достъпност (не само физическа). Агенцията е създала и определени индикатори за мониторинг, за наблюдение и оценка на условията на живот. Този мониторинг минава през три етапа - търсене на информативни източници от всички агенции, които могат да им предоставят данни, проследяване на резултата от това, което са направили и, не на последно място, се мисли за общи условия за живот на хора с и без увреждания. От тази среща най-важният урок е признанието им, че резултатите, които постигат, винаги може да бъдат и по-добри. Те не признават за напредък примерно, това, че достъпът до транспорта се е увеличил от 70 на 76%. И така вечерта ни завърши с чудене, как може хората да се ядосват на едни 6% увеличение, при условие, че имат цели 70% достъпност. Голяма разлика с българската действителност, нали?

През последния ни и може би най-интересен ден, посетихме кметството на Стокхолм, където се срещнахме с Политическия съветник Синди Фалкет, която ни разказа за политиките на Стокхолм в сферата на уврежданията. Тя ни показа колко е важно да има комуникация между всички агенции и как трябва всички да си взаимодействат, за да се достигне до основната цел на политиките за хора с увреждания в Стокхолм - всеки да има равни права на достъп и участие в обществения живот. Взаимодействието между всички агенции беше изтъкнато като основно правило за постигането на независим живот на всички жители на града. След това посетихме няколко напълно адаптирани къщи, където научихме и за това как бива организирана жилищната инфраструктура за хората с увреждания. Гледахме учудено как човек на количка може сам да си измие чиниите на достъпна за него мивка, само с натискането на едно копче. А защо гледахме така, може би, защото никой до сега не е виждал такова нещо в България. Но и на нас ни се прииска и затова ще се опитаме да приложим наученото, за да помогнем за това всички хора да имат право на независим живот. 

Това беше една седмица, изпълнена с множество емоции, знания и впечатления. Надяваме се, че всеки един от участниците в пътуването е успял да извлече максимална полза за себе си от всичко, което е видял и чул.

Поуките, уроците, изводите, които научихме през тази една седмица не са една, две или пет. Много повече са, и всички са една от друга по-важни. Най-ценният извод за нас от тези 5 дни, изпълнени с много приключения е, че индивидуланите нужди на всеки могат да бъдат посрещнати и то по начин, който му позволява да води независим живот.  

За съжаление не може да ви представим всичко в няколко страници, затова ако някой иска да научи повече за шведския социален модел, може да ни потърси по всяко време..., надяваме се, вече знаете къде! А, за да видите и с очите си нашето пътуване, вече има галерия със  снимки на сайта ни - https://www.cil.bg/lukovit/gallery/ . 

И накрая, като контра пункт, не можем да не споменем и за загубените инвалидни колички на колегите ни на германското летище. Да, това може да се случи на всеки, но колегите ни в Европа имат по няколко колички и веднага ще се справят с проблема. У нас обаче не може - имаш право на една количка и то за доста дълго време. Както се казва - веднага се върнахме в нашата действителност!!! Хубавото в случая е, че количките се намериха и след 2 дни хората си ги получиха. 

Благодарим на всички участници и организатори за отдадеността. 

До скоро!