Между 8-ми и 12-ти декември нашият приятел Том Федън, беше на работно посещение в Център за независим живот - София. Той е 28 годишен, работи в неправителствена организация, баскетболист, застъпник за човешки права, но преди всичко е мъж, преследващ мечтите си, въпреки увреждането. Ето какво ни разказа Том след посещението си в България:
Кой си ти? Разкажи ми за себе си.
Казвам се Том, на 28години съм и живея във Великобритания. Вярвам в социалния модел на уврежданията и движението за независим живот. Години наред съм се занимавал с управление на проекти за равни права в Център за независим живот тук, в Обединеното кралство, който е организация на хора с увреждания и се управлява от тях. Сега съм защитник за равни права докато управлявам свой собствен бизнес като консултант по уврежданията, съветвайки бизнес и обществени организации как да разбират по-добре хората с увреждания.
Живея в собствено жилище, в адаптирана достъпна едноетажна постройка в покрайнините на Норич. Хобитата ми включват баскетбол в инвалидна количка, тенис и стрелба с въздушна пушка. Също така обичам да излизам с приятели, да ходя на кино и да вечерям навън.
Какво е да живееш с увреждане в Англия?
За щастие ние във Великобритания сме много щастливи, че философията за независим живот е отчасти залегнала в законодателството чрез Закона против дискриминация на хората с увреждания от 1995 г. и Закона за равнопоставеност, действащ от 2010 г.
Въпреки това, в ежедневието си все още се сблъскваме с предизвикателства. Все още съществуват бариери във връзка с достъпната градска среда, достъпа до обществени места, обществения транспорт, но дори и така, за момента е възможно да живееш независим живот.
Определям се като много активен член на обществото. Мога да се справям с ежедневните си дейности: да уча, да доброволствам, да спортувам, да имам активен социален живот.
Това, което ме тревожи, е, че при сегашните мерки, които правителството взима за строги икономии, хората с увреждания, живеещи в Обединеното кралство, бавно получават своята независимост, и за сметка на това придобитите им права ерозират и се отнемат. Страхувам се за бъдещето на независимия живот и затова смятам, че е важно философията на независимият живот да бъде популяризирана и да бъде направено всичко възможно той да не бъде премахнат.
Сблъсквал ли си се с дискриминация, основана на увреждането ти в твоята страна?
През годините съм се сблъсквал с дискриминация, основана на увреждането ми по много различни начини. Още в началното училище ми се подиграваха заради различната ми походка, патериците и това, че имах асистент, който да ми помага. В училище са ме дискриминирали в различни ситуации, като например: не ми позволяваха да участвам в различни спортове оправдавайки се със здравето и безопасността ми; не ми беше позволено да посещавам училищните екскурзии, освен ако не бъда придружен от майка си. Защото училището наблягаше на "здравето и безопасността" ми, но не искаше да поеме отговорност за асистиране по време на екскурзии.
Избора на колеж трябваше да го взема отново на база физически достъп, тъй като не всички колежи в моя регион бяха достъпни.
Когато постъпих в университета отново се сблъсках с недостъпната среда. Нещото което ме афектира най-много бяха услугите, които се предоставят за хората с увреждания. Бях останал без асистент за три седмици и това се отрази много на моя академичен и личен живот. Шефът на бюрото за услуги ми каза "Аз знам какво е да си в инвалидна количка, защото баща ми използва" и "Ако не можеш да се справиш, по-добре да не си тук". Това ме мотивира повече от всякога да успея.
Най-честата дискриминация, с която съм се сблъсквал, е когато съм си търсил работа и работодателя се е фокусирал много повече върху това, което не мога, отколкото върху това, което мога и често пъти възможностите за работа са затворени за мен точно поради тези предразсъдъци.
Какво те провокира да се справяш с предизвикателствата по пътя си?
Животът на хората, независимо дали са със или без увреждания е пълен с предизвикателства, за съжаление обаче, предизвикателствата, които срещат хората с увреждания са повече и те имат голямо влияние върху начина им на живот. Преди всичко аз съм Том, аз съм повече от номер в електронната таблица или лице в инвалидната количка. Искам да живея, не просто да съществувам.
Какви са бъдещите ти планове?
Имам много цели за бъдещето и вярвам, че е важно да поддържаш мотивация и да се движиш напред. Основната ми цел е да продължавам доброволната си работа по популяризирането на равнопоставеност и независим живот във Великобритания и по света.
Втората ми цел е да основа собствен бизнес като консултант по уврежданията и да си осигуря достатъчно стабилен доход за да живея независимо.
Последната ми цел е да изготвя списък от предизвикателства, които да изпълня преди да навърша 30 години.
Какви са впечатленията ти от посещението в България?
Аз дойдох в България без определена нагласа и единствената идея, която имах беше за недостъпната физическа среда. Имах възможността да видя прекрасна страна, да се срещна с някои изключително вдъхновяващи хора, занимаващи се с жизненоважна работа във връзка с независимия живот.
Това което ме изненада, беше историческото приемане на хората с увреждания като невалидни хора. Аз вярвам в социалния модел и в това, че всеки трябва да даде своя принос в изграждането на обществото, за което да му се предостави всякаква възможност.
По отношение на околната среда и нагласите към хората с увреждания в България и във Великобритания, си давам сметка, че движението за независим живот във Великобритания се бори да запази правата, спечелени преди много години, а България се бори за установяване на правото на хората с увреждания да имат независим живот.
Въпреки, че отношението на нашите страни към хората с увреждания е много различно, борбата ни е еднаква, с цел непрекъснато създаване и поддържане на независимия живот. Както красноречиво го обобщи моя приятел Митко - "всеки ден е война". мога да ви кажа, че това е чувството и в двете страни, но най-важното е, че вие не сте сами.
Какъв съвет ще дадеш на хората с увреждания в България?
Животът с увреждане е трудно предизвикателство навсякъде по света. От това, което видях в България, животът е тежък и предизвикателствата са много. Единственото, което мога да направя е да споделя моя опит. Понякога ситуацията ти се струва непреодолима, сякаш си в капан.
Важното е да помните, че не сте сами. Използвайте подкрепата на организации като Център за независим живот, те са тук, за да ви помагат и ви помагат. Учете се от историята на движението за независим живот. Много от нещата, с които се сблъсквате днес, може аз да съм се сблъсквал с тях преди, да имам отговор и да мога да ви помогна. Имайте висока самооценка и тогава и другите хора ще имат същата за вас. Вие сте на тази земя не само за едно просто съществуване. Вие трябва да ЖИВЕЕТЕ!
Как щеше да преговаряш с властимащите, ако беше българин с увреждане?
Промяна на нагласите и подходите на властите към хората с увреждания във всяка страна може да бъде предизвикателство. Но забелязах, че това е една от най-големите пречки в България.
Бих препоръчал да се обедините заедно с други хора с увреждания, заедно с организации като Център за независим живот. Правителството трудно ще игнорира големи групи от хора и ще му се наложи да ви изслуша. Наред с това, продължавайте с кампаниите, за премахване на бариерите, с които се сблъскват хората с увреждания и във връзка с нагласите, които съществуват сред хората без увреждания...
Голяма част от проблема се корени в социалната система на България, за това е важно да се образоват политиците за проблема и да се наблегне на образованието на следващото поколение социални работници, така че независимият живот да се възприеме като решение, а не като проблем.
