Представяме Ви разказа на Петя Гарова.
На 02.09.2015 - 03.09.2015г., ни гостуваха нашите приятели от Център за независим живот. С тях бяха дошли и доброволци. Целта на тяхното идване беше започването на първите стъпки на промяната в нашия живот. Всеки от нас си има свой двор, в който си почива или пък споделя със своите приятели и познати. Тъй като точно двора е лицето на нашият дом, решихме заедно да го направим едно по-красиво място за отдих и за споделяне с приятели и близки. Първия ден разгледахме дворчета на различни къщи. Много ни харесаха и веднага се съгласихме да направим и своя така красив.
На втория ден се започна същинската част - работата. Всеки от нас имаше своите задачи. Мъжете се захванаха с коването на пейките и масичката, на които да могат нашите гости да сядат и заедно да се черпим или просто да си разговаряме.
Ние пък, дамите, помогнахме за тяхното изглаждане с машина и лакиране. Беше много хубаво, защото всички бяхме заедно и всеки работеше нещо, кой с чукче в ръка, кой с машина. Всички, със сръчните си ръце, сътворихме своите неща. Докато ние сръчковците изработвахме своите неща, от другата страна на двора се приготвяше нашето барбекю.
За тази задача се захванаха майсторите. Те ни изпекоха всякакви вкусотийки. Направо ни потекоха лигите, когато миризмата започна да се носи из целия двор, а коремите ни къркореха от глад. Ето, затова за около час седнахме да си отпочинем и да хапнем от вкусните неща, които изпекоха майсторите на барбекюто. Всички заедно се събрахме и хапвахме с наслада. Колко вкусно беше само! Ние, младежите и девойките от ЗЖ, за пръв път видяхме какво е да се пече на барбекю. Храната беше много различна на вкус. След вкусния обяд и студените напитки, заредени с нови сили, продължихме мисията си. Накрая всеки от нас остави цветен отпечатък от своята ръка на вече готовата масичка, за спомен. Така, когато видим тези ръце, ще си спомняме за този ден, в който бяхме единни.
След дългия ден се събрахме в дневната и започнахме да редим плана за бъдещето на нашия опустял двор. Всеки от нас сподели идеите и мечтите си за това как си го представя. Сигурна съм, че с повече усилия, желания и екипност ще направим и двора прекрасно местенце, на което ние, младежите от защитеното жилище, да си почиваме и което да споделяме със своите близки.
Лично за мен този ден беше един малък житейски урок, в който се учихме как да се грижим за мястото, където всеки от нас живее, как да бъдем един отбор. Когато сме повече хора и сме екип, ние сме по-силни.