Поредните лабораторни изследвания на системата, която регулира отношенията в сферата на уврежданията, отново показаха – за кой ли път – че тя е поразена от тежка болест: популизъм, съчетан с невежество, безконтролност, безхаберие и безнаказаност, с други думи – синдромът на голямото БЕЗ-.

В края на декември Mинистерствата на финансите и социалната политика изпаднаха в ступор от незнание кой да отговори на елементарен въпрос, зададен по всички правила на Закона за достъп до обществена информация. Дали става дума за некомпетентност на държавни ведомства или за лоша регулация, водеща до „ловене на риба в мътна вода”, преценете сами.

Центърът за независим живот изпрати заявление за достъп до обществена информация към двете министерства, овластени да се грижат за парите на държавата в сферата на уврежданията. В него поставихме следните въпроси:

1. Към Mинистерството на финансите се обърнахме с искане за предоставяне на докладите и разчетите на национално представените организации на и за хора с увреждания, въз основа на които те получават субсидии от държавния бюджет. Тук е редно да кажем, че общата сума в размер на 4.5 млн. лв. за 2011 г. нараства на почти 5 млн. през 2012 и то в непропорционален за всички организации размер. Това, при нормални условия за ефективно харчене на публични пари, би означавало, че всеки от кандидатите е представил някакъв документ с  конкретни искания, програма и бюджет;

2. Към Mинистерството на труда и социалната политика отправихме две искания за достъп до информация. Първото бе идентично с това към МФ – за исканите субсидии и свързаните с тях документи. Второто също има връзка с финансирането, а именно как национално представените организации доказват, че отговарят на критериите за представителност. Важно е да се знае, че единствено тази национална представителност им дава правото да получават директни субсидии без конкурс.

Резултатът от двете заявления обаче беше шокиращ дори за организация с 15 годишен опит в защитата на човешките права, каквато е ЦНЖ. 

Двете министерства, като едни стъписани госпожици, си размениха идентични писма, придружени с копие до ЦНЖ, прехвърляйки си отговорността за съхранението на документите, свързани със субсидирането. Министерство на финансите препрати писмото до министерство на труда и социалната политика, а то от своя страна върна топката обратно към финансовото. Това разиграване би могло да означава няколко неща:

1. Неясен регламент коя институция получава и одобрява тези документи и съответно кой поема отговорността за решението относно размера на субсидията за всяка организация;

2. Некомпетентност на министерствата и служителите в тях;

3. Съмнение дали изобщо съществуват такива документи. Разбира се такива документи съществуват, но се крият от обществеността или просто не се съхраняват.

Въпросите, които ние отправяме към вас, като журналисти и към обществото, са следните:

• Как е възможно да се отпускат държавни средства /наши, публични, на данъкоплатците/ без да има документи, въз основа на които да се случи това? Ако има такива документи, защо ни се отказва достъп до тях? Възможно ли е две министерства да не знаят каква е отговорността за приемането и съхранението на тези книжа? 

• Прозрачността за разпределението на публични средства и контролът върху тях е основен принцип на доброто управление още повече във време на криза и осмислянето на всеки харч. Защо точно в сферата на уврежданията продължава да се поддържа и дори задълбочава пълната мъгла в това отношение?

Защо национално представените организации на и за хора с увреждания се поставят „над закона”, който ги задължава да се легитимират като членска маса и те биват освобождавани от дейности, въз основа на които получават субсидии? Питаме – има ли „чадър” над тях и още - кой печели от раздаването на пари без ясен контрол върху изразходването им? До този момент, 27 декември, НИЕ, като податели на заявката, НЯМАМЕ директен отговор от двете министерства. След като това не се е случило в законоустановения срок от 14 дни, приемаме, че е налице мълчалив отказ за достъп до информация, който имаме право да обжалваме пред Административен съд.

Ние от Центъра за независим живот гарантираме, че ще продължим да се борим за ценностите на гражданското общество и демокрацията и ще настояваме пред съответните административни съдебни институции за пълен достъп до информация. Не смятаме, че България, като член на ЕС, може да си позволи днес „отказ от информация” – та било то и „мълчалив” – по въпроса за разпределението на държавни средства. Правителството е длъжно да информира обществото как харчи всеки лев и да гарантира пред гражданите и данъкоплатците на България ясни правила и прозрачност за всички. 

Приложения:

« Обратно към всички новини